Обожавам енергията на Ню Йорк

May 15, 2015

– От колко време живееш в Ню Йорк?
– От септември, 1992-а.
– Какъв е твоят Ню Йорк?
– Трудно би бил нечий, по скоро ние сме негови – влюбени, привързани, зависими, манипулирани, хванати в капана – в зависимост от това в какво състояние на духа сме в момента. Обожавам енергията на Ню Йорк, разнообразието на хора, езици, култури. Не бих могла да си представя да живея където и да е другаде, макар че същото това мнозинство от хора, непрекъснатото юркане и шумът понякога те изтощават.
– Обърнахме се към теб не само, защото си български фотограф в Ню Йорк, но и за да покажем чрез фотографиите ти един друг поглед към града, различен от този на HONY.
– Много хора смятат, че проектите за улична фотография трябва непременно да се придържат към концепцията на HONY. HONY е явление, но не е норма. За мен, една снимка трябва да е красноречива сама по себе си и не се нуждае от обяснение. Като бяхме малки, много преди интернет и социални платформи, имахме лексикони, една тетрадка с двадесетина въпроси, в които всеки слагаше снимката си и отговаряше. HONY дава подиум на хората от Ню Йорк да разкажат за себе си, а не просто да покажат лицата си. Това е един вид статично реалити шоу. Историята на човека е от по-голямо значение и интерес, тяхната снимка е просто илюстрация. Ако хората се интересуват от живота на другите, естествено е да искат да видят HONY формат. Ако предпочитат да гледат на една фотография като на уловен момент, който би ги накарал да си задават въпроси и да тълкуват нещата сами, ще са доволни да видят и други формати.
– Как те приемат хората, докато снимаш? Имала ли си проблеми?
– Ню Йорк е пълен с туристи, всеки втори човек е с камера и прави снимки, хората не се впечатляват много-много. Аз не питам всеки, но ако разбера, че им е неприятно, не ги снимам или не използвам снимката. Само два пъти съм имала проблем, първият път ме изблъска един известен уличен персонаж, а вторият път само ми се развикаха. Усмивката и вдигане на рамене помагат обикновено.
– По какво се отличават нюйоркчани?
– Винаги много забързан на улицата, толерантен, незаинтересован от присъствието или мнението на околните.
– Мислила ли си да направиш изложба или да направиш книга? Трудно ли се пробива в тази сфера?
– Разбира се, че мисля за тези неща, но не много сериозно. Наскоро една моя снимка участва на първата изложба за мобилна фотография в Музея на изкуството в Кълъмбъс, Охайо. Една от над 45000 подадени, естествено, че се зарадвах много. Пробиването е трудно и изисква пълно отдаване, много работа и много време – да снимаш, да обработваш, да поддържаш виртуално присъствие. За мен фотографията все още е между другото, афера, за която крада моменти между работата, семейството, грижата за деца… Иска ми се да и се отдам напълно, но засега не мога.
– Какво ти носи фотографията?
– Удоволствие, бягство от ежедневието.
Това е първата снимка на страницата, която не е на People of Sofia. Помолихме Eвелина да си направи няколко селфита из града и да изберем един кадър. Приемлив компромис, за да ви срещнем с прекрасната работа на Евелина Иванова и нейния поглед върху Ню Йорк, който може да видите тук:
http://www.trangozova.com

Обожавам енергията на Ню Йорк