December 27, 2014

People of Sofia Ви поздравява за дългите коледни празници с едно също толкова дълго интервю с една от най-интересните, популярни и освободени дами в София и въобще в България, жена, която разкрива много от тайните си специално за нас – нееднозначната Иванка Курвоазие. Enjoy.
– Иванка, решихме да посрещнем Коледа с Вас, да покажем образа на ена истенска жена, да покажем, че човек е многопластоф, сложен, многозначен. Между другото, вярваща ли сте? Какво е отношението Ви кам религиата?
– Искам първо да Ви благодаря за този вапроз. От доста време отлагаме това интервю, знаети,, че не обичам да давам интервюта, но по един особен начин, вече ве осещам близак, доста пъти сте ме снимали, винаги тайно, винаги от растояние, винаги като някакво домогвани, като един малак триумф на изкувството нат животат, сте открадвали парченца от дошата ми, насрет бойното поле на града, реших, че мога да ви се отдам, в някакъв смисал. Пипал Аф София влиза през задния вхот на сарцето ми, ако позволити, да се изразя по образно. По въпросат за религията, какво да Ви кажа. От малка се увличам по окултизмат и езотериката. За никой не е тайна дългогодишното ми приятелство с Баба Ванга. Няколко месеца живях на Рупити. Ставала сам свидетелка на необясними неща. Виждала съм как кръжат летящите чиний нат езерото в резиденцията Свети Врач, в Сандански, Людмила, бок да я прости ощи беше междо наз. Не мога, да кажа че съм религиозна, по никакъв случай. Моите дела с бог не винаги са вървели добре. Имало е години в които не съм му говорила. Обаче някак си, оставах през всичкото време нащрек за неговото присъствие, за неговото откровение, скрито зад обратите на живота ми, в безумните крясаци на някой пияница от отсрещния тротоар в ношта, или в някое разцъфнало дърво, или в полетат на едно паве. Смятам, че организираната религия е исторически изчерпана. И вече не е в састояние да допринася за развитието. Лично за мен религията, би следвало да бъде хранилище на ирационалното, мистичното и интоитивното познание, някаква последна пролука към онова Отвът, не мъртва система от правила, начини да вършиш нещо.
– Извесна сте с противоречивото си минало. В много отношениа сте пионер- първата жена, хваната с черен вибратор в дамската си чанта по време на комунизма, първата комсомолка, влизаща в час по физкултура бес гащи, първата жена, вдигнала скандал, че не я вземат в казармата, и какво като било само за мъже, нали за това тъкмо искате да се запишете, първата работничка, съблякла се чисто гола на манифестацията на 1 май, точно когато преминава прет официалната трибуна и т.н. Имахте ли нужда да се съпротивлявате срещу системата? Какво е отношението Ви кам комунизма?
– Това е интересен вапроз. Вий сти значително по млат от мен, може би сте хванали малко от края. Комунизмат беше един чудовищен провал. Възможно най лошия развой. Построена беше една система, една вавилонска машина за месо, една месомелачка, чиято първоначална цел, да се погрижи за човека, за го постави в центъра, беше заменена напрактика от една чудовищна, безмилостна власт, която да обслужва и поддържа себе си до безкрай. Една система, която стъпваше върху обезличаването, смазването на индивида, на личната свобода. Една система, която се крепеше върху истински страх и кухи лозунги. Животат ми се стече така, че съм била блиска с някои от първенцити на народната република и съм си позволила неща, за които на много други нямаше да се размине. Никога не повярвах в онова, което построихме. Никога не повярвах, че е истинска алтернатива на онова, срещу което се казваше, че се борим. Мисля, че никой не го вярваше. А всички трябваше да го повтаряме. Приди няколко седмици намерих в една кутия за обувки писмата ми с Троцки. Расплаках се. Някъде иззад ужаса на личната жертва и личното престъпление на всички, които участвахме в тоя строеж и тоя крах, се въздига невидим и страховит, монолитът на един от най големите философски провали. Смятам обаче, че чудовищния крах и престъпленията на комунистическата система, не доказват че капитализмът няма алтернатива, или че е правилен или справедлив, както проваленият опит за освобождение на един роб, не доказва, че робството няма алтернатива, или че е правилно и справедливо.
– След 1989 година сякаш се отприщва нещо вав Вас- ставате дръзка, смела, първа сте на всички митинги, оглавявате организацията на СДС в няколко села едновремено, имате лйобовни вразки с почти всички сини лидери по това време (само Желю Желев не подава на чара Ви, но той е свален барзо, барзо), вашата фондациа е сред основните финансиращи синята идея. Сега, от растоянието на времето, смятате ли се исползвана и разочарована? Или излъгана?
– Какво да Ви кажа, тогава всички бяхме пометени от тая надежда. Не мисля, че това беше лажа. В една вече далечна, неделя на август, облечена в ена бяла ленена рокля до коленете, поведох едно историческо хоро, пред горящия партиен дом. Няма да забравя никога Радой Ралин как гледаше бримката на чорапогащника ми оная нощ и как се смееше високо, високо. С една част от себе си, никога няма да напусна тоя мик и деведесетте с рейсовете на градския транспорт, в които шофьорите лепяха календари с голи жени и окачваха знаменцата на отборите, които сапортват, за да дадат израз на своята сексоалност и своята парвичнос, това ново и неотменимо вече право, самото сърце на Демокрацията, гардите на тия момичета от календарите, червилата, късите поли, Спартакус, турбофолка и музиката на западат, разводите, дънките от Истанбул и кожените якета. Всичко това беше истина. Една закъсняла младост, безчет пръчици бенгалски огън, изгрели преди последния катастрофален сблъсък с реалността. Демокрацията също се провали, или не се състоя. Всичко в което вярвахме се разми в безкрая на годините, които с все по голяма горчивина, и накрая с гняв, наричахме Преход. Въпреки, че вече много дълго, не разговарям с Елена Костова, например, и че много от хората, които обичах си отидоха нелепо, дори в престрелки в центъра на София, и струята на животите им изтече в безумните битки, които реката на дните, отнесе, въпреки, че сам протистирала практически срещо всяка власт, била съм щастлива и нещастна, изгубвала сам се в животат си, пропилявала сам всичко, хвърляла сам картите си флицето на садбата и сам започвала от начало, била сам отчаяна жена, въпреки фсичко някак си чувствам, че всичко което ни се случва, притежава някакъв тайнствен смисъл, и че всеки мик от животите ни е една тухла в туловището на гигантския огнен фар на човешкия дух, който гори във великата космическа нощ.
– Завършила сте художествената академиа на науките. Ф ентелектуалните среди сте извесна като висок творец. Между другото, сте и първата жена била шамар на Слави Бинев, при опита си да изпеете ария от Тоска ф Биат, облечена единствено с вдахновение и на ено кило вотка. Известно е и, че на всички подземни босове редовно сте изпращали стихозбирки на световноизвесни поети, книгите на Хорхе Бохай, както и репродукции на Микеланжело, Борис Дали, Леонардо Ди Винчи. Тази битка за колтура, която сте водили, а и продължавате, има ли смисъл? Ще я спечелите ли някога?
– Избирати един малко щекотлив или пиперлиф тон с това за Слави Бинев, истината е, че случката е отпреди много години и няма нищо опщо с последнити сабития в културата. Със Слави сме приятели. Иначе, да това за подарацити, които сам правила на мои близки, хора с които лъкатушещото шосе на живота ми ме събра, вярно е. В последно време съм доста ангажирана, но само до преди няколко години непрекъснато патувах с белия буз на надеждата по всикчи краища на Балгария, по язовири, по площади, винаги с подходяща апаратура, с уредби, с казани за готвени, по рокерски сабори, имам стотици хиляди приятели, безкрайни хора и ръченици зад гърба си, една национална огърлица от казани с греяно вино по заснежени площади, рецитали, литиратурни четения и скари с кебапчета по морските курорти. Мисля, че няма как да изгубим в това.
– В момента работите като хигиениска. Много наши санародници са принудени да вършат същото, но в чужбина. Смятате ли, че един ден ще се върнат, за да ви помогнат в тази нелека задача да исчистим Балгариа? Какво бихте им казали, за да стоплите сарцата им, в навечерието на празника, на всички тях, които са далеч от родината?
– Не мисля, че вярвам в идеята за нация по начинат, по който това се изисква от мен.
– Как оцеляхте, Иванка, през всички тези години? Как продалжавате напрет? Ето, дори Екатерина Евро, която Ви е врасничка, обяви, че е приключила с мажете, а вие с млад лйобовник, с работа, скоро се открива ваша изложба с най-добрите ви селфита, пишете поезия, превеждате от оригинал на вашите колежки ромки Паоло Коелйо и Наталиа Кобилкина, снимате софт порно за Германиа и т.н., и т.н. – въобще сте в разцвет?
– Обичам големи лъскави бижута и динамиката, пазарлъка на живота. Асам жена козирок.
– Като споменахме ромите, с които работите, изкаме да навлезем ф ена малко по-серьозна тема. Как се ентегрирахте взаимно? Трудно ли беше да се сработите, да се гледате ф очите, да се черпите с кафенца и цигарки, да си ходите на гости? Толкова ли е трудна тази така обсъждана в обществото ни ентеграциа?
– В момента пиша кнгига по този въпрос и предпочитам да не ви отговарям за сега.
– Малко известен факт е, че шофирате микробус. Дори имате издадена книга по темата – Зен или искуството да шофираш микробус. Как стигнахте до тази нетипична за една дама стъпка?
– Истината е, че книгата, за която говорити е по скоро колинарна. А това че мога да разглобя камион и да го сглобя наново, фникакаф случай, не значи, че не мога да извезам на гергеф един голям гоблен „Иван Костов и Масовата приватизация”, за спалнята на някой любим човек, или да подредя празнична трапеза. Или да застрелям мечка, ако се наложи, бес да си разваля причезката. И по всички краища на страната, може да намерите мъже и жени, който незабавно биха го потвардили.
– В никакъв случай не искаме да ви представяме ф една или друга светлина. Вече сте на петдесе и кусур години, гоните шейсете. Вие разбрахте ли, така за себе си, коя сте фсашнос?
– Какво да ви кажа, Елза Парини, ми каза една нощ преди много години, на опажката пред една тоалетна, че няма миг, в който човек да не е онова, което винаги е бил. Кои сме ние фсъшнос и променяме ли се изоопшо, дали има някакаф особен блестящ мик, в който човек, в най голяма степен прецтавлява себи си?
– Имате исдадени 32 стихозбирки с поезия, предимно за животат и любофта. Силно фпечатление ни направи един ваш стих от стихосбирката “вечно пиана” – “чашата стои пална на холната масичка, а ас сам с празно сарце. Ако я испиа ще запълня ли празнотата фнего?”. Ти си известна с любовта си към чашката. Често си пийваш повечко от разумното, вдигаш скандали по заведениата, няколко пати си арестувана за правене на безразборен секс на обществени места, намирали са те заспала на стълбите на Народното събрание, пред Червило си се била с Маргините, крещяла си под прозорците на Станишев, че го желаеш сега и веднага, дърпала си шала на Москов, скубали сте се с Мая Манолова и Курнелиа Нинова, обиждала си на вампир Велислава Дърева, крала си перлите на Патрашкова, даже веднъж си замеряла с черен хайвер лорт Минчев. Това ли е образа на българската светска жена, на ентелектуалката-бохемка в нашето общество?
– Това за което говорити е просто някакаф етикет. Аз просто не можах да позволя на живота ми да мине покрай мен. Когато съм чуствала, че е правилно, съм удряла по някой шамар. Когато ми се е налагало сам правила обратни завои, когато сам искала, скачах с двата крака на газта. С Патрашкова се познаваме много отдавна и въпреки всичко, което съм и казвала, въпреки всичките ми молби и савети, тя не направи нищо смислено с косата си през последните двайсе години.
– Но нека се обърнем и кам празника. Имате доста по-млад от Вас любовник. Как ще прекарате празничната вечер? Четохме някъде за Вас, че сте преместили хладилника си до леглото, защото не виждате смисъл да ходите постояно до кухнята, за да хапвате и пийвате вечер. Разпиляваме ли много енергиа ф живота си. Как да се концентрираме и вършим само истенски важните неща?
– Особен е тоя празник за мен, знайти ли. Някаде, вече трудно различимо, зат блясака и жестокостта на тая свирепа прегръдка между христоянството и капитализма, наричана Коледа, материализирана в пълчищата пазаруващи хора в големи търговски центрове, по всички краища на света, някаде зат всичко това се крие чудото. Малко са ви конплицирани вапросите., междо другото. Разпиляваме най много енергия напразно, защото вярваме, че имаме много време. Защото всъщност, през повечето време не вярваме в смарта. Не случайно на хладилникат си сам залепила портрет Дени Дидро и икона на Богородичка от весника и с червило сам изписала думите: ВСИЧКИ ШЕ ОМРЕМЕ.
– Вие сте пополярна и с домакинството и гостоприемството си. Винаги държите няколко дамаджани с ракиа на балкона за неканени гости и палави маже. Какво ще приготвите на младиа си любовник – традиционните за тази вечер блюда или както винаги ще експериментирате?
– Всъщноз, той ще прекара колида с майка си и втория си баща, в някакав СПА центар в Трявна. Майка му е раскошна жена, професионален готвач и истинска боргазлийка. Макар че е седемнайсет години по млада от мен, се разбираме чудесно. Младия ми любовник се връща за нова година, ще отбележим празника на партито в изоставената банка на Борис Три в компанията на приятели от артсредите, видни интелектоалци и обикновени пияници. За коледа имам вече няколко покани от столиччни ВИП персони, но нищо чудно, в последния момент да ида на гейбарат на Станболийски, да потунцувам. Или просто да си купа два литра кокакола и да ги испия сама.
– Често пъти ф такива празнични вечери, поради прекалена употреба на алкохол, се стига до семейни скандали. Изкрата се вазпламенява от савсем малки и обикновени причини- я жената е вдигнала чинията на сапругат си, който не е приключил, я му бутне чашата с винцето, я е поднесла десерта преди да е свършил да мези и тн., знаете как е. Как е при Вас? Вашият млад любовник съобразява ли се, че сте доста по възрасна от него, че по цял ден сте от обект на обект, вече не сте и много паргава? Има ли толеранз в отношениата в балгарското семейство?
– Ас самата сам с доста тежак характер, истината е че той въпреки младостта си е търпелив и въпреки, че понякога имаме крясаци и скандали, като във всяко семейство, успяваме да се изтърпиме и да правиме компромиси. Въпреки, че той е овен, не зная дали се интересувати от астрономия.
(Следва продължение)