December 27, 2014

– Първото ми куче беше Ердел териер. Промени ми живота, заради него станах грумър. Бях на 18, когато започнах да се уча върху него. Интересуваха ме съвсем други неща. Вероятно щях да се насоча към нещо коренно различно, но поех по кучешкия път. Имах го дълги години, но успоредно с него ми попаднаха един след друг и два пудела. После се появи и Вивиан, безкрайно добро същество, беше ми мечта! Не съм имала друго такова куче. Никога не е налитала на куче, котка, заек или пиле! Само им се радва и ги целува. Междувременно е дива, бясна и супер темпераментна, но лесно я овладявам, без да съм я обучавала. С други думи – лесно се гледа, като изключим сериозната поддръжка на козината, за да изглежда по този начин.С нея се състезавах доста време. Кучето направи добра изложбена кариера, а аз натрупах опит. Участвала е и в доста реклами вече. Грумингът на пуделите си е сериозно предизвикателство и аз го обожавам. Поддръжката обаче е трудна. Изисква много труд и време.
– Имат ли душа животните? Смяташ ли, че за всеки определен човек си има определено животно?
– О, да. Връзката ни с всяко едно животно е уникална. В един момент не се налага даже да им говорим. Разбират ни телепатично. Разбира се, че имат душа! Различават и цветовете. И телевизия гледат  Харесват или НЕ харесват, обичат и мразят… Всъщнот всичко, което имаме ние, но по-примитивно и първоинстинктно.
(Вера работи като грумър в магазин за домашни любимци на “Неофит Рилски” 35, който организира съвместни осиновителски акции с Animal Rescue Sofia всеки уикенд:
https://www.facebook.com/petsandyou.bg?ref=br_rs)