November 17, 2014

– Има два начина за придвижване. С бастун е по-трудно, защото зависи много от това дали се ориентираш в пространтството и дали можеш да запаметиш местата. Обхождаш мястото и си представяш нещо като картина в мозъка… Слухът, обонянието и краката са моите основни сетива. Другият начин е с куче- водач.
– Откога сте заедно?
– От година и два месеца. Две седмици се обучавахме заедно в училище за кучета-водачи, после още седмица в домашни условия. Ако човек не се справя добре, обучението може да продължи и месец.
– Случва ли се човек и куче да не се спогодят?
– Случва се. Кучето се връща, ако човекът не може да се сработи и да се грижи за него.
– Как се казва?
– Идалго. Много ме слуша, спогаждаме се, даже тичаме с него. В моя квартал всички хора са “Ау, ще се блъснеш, ау, ще паднеш”, но се справяме заедно с него.
– Ти си негова приятелка?
– Колеги сме в университета, първа година Социална педагогика.
– Тя ми е най-добрата колежка. Много ми помага. Бившите ми съученици до 12 клас не ми помагаха въобще, правеха ми номера, подиграваха се.
– Ученически номера?
– Да, хлапашки истории. В университета няма такива неща. Хората са малко по-големи и зрели. А и се боря за правата си. Сам трябва да се бориш, не мога да не се боря, а и ако имаш приятели зад гърба си, е по-лесно. Ако мислиш, че държавата ще помогне…
– А хората по улиците?
– Някой помагат, някой не. Когато питам нещо, има хора, които не ми отговарят. Усещам, че до мен има някой, но не ми отговарят. Хората са забързани. Трябва да се сепне човек.
– А кучето как го възприемат?
– Различно. Някои се чудят как изобщо се справям с кучето. Други се страхуват. Наскоро във влака някаква жена започна да се възмущава “Ама тук има деца…”. Кучето си има лична карта, като човек, ваксини, всичко. Може да влиза навсякъде. Отзад на картата му пише закона, но никой не го спазва. Няма право да влиза единствено в стерилни болнични помещения и в спешното.