November 16, 2014

– Пишеш стихове. Хайде да говорим за музите на поетите. Така ли трябва да изглежда една муза? Като Мария?
– Аз не съм поет, аз съм щастлив човек, а за музите си предпочитам да пиша, а не да говоря. Ти си фотограф и ме разбираш.
– Музите са прекрасни и вдъхновяващи. Понеже не можем да се поставим на твоето място, нека изясним как влияят. Ето, събуждаш се сутрин до твоята муза и? Веднага ли хващаш молива или първо пиеш кафе, докато я гледаш безмълвен как спи?
– Защо да не можете? Всеки, който обича, е на моето място. Всичко е магия – дали ще е съзвездието от бенки или бримката над глезена, рошавата й коса сутрин, старата тениска, която съм й дал да облече на голо или това как котешки моли да я оставя само още пет минути да поспи. Кой мисли за моливи в такива моменти?
– Четеш ли й вечер преди да заспите новите си стихотворения? Тя поощрява ли те, или и действат приспивно?
– Уви, не живеем в една и съща държава и нямам често възможността да й чета на живо какво съм написал, но дори от няколко хиляди километра усещам подкрепата й. Пиша кратко, за да не я отегчавам.
– Как протича денят на човек, пишещ стихове?
-В наблюдение и търсене. И все пак най-хубавите си дни съм прекарал нощем.
– Мария, какво толкова има да се харесва в един поет?
– Всичко. Мъжът и поетът в него се разбират чудесно.
– Как подпомагаш творческата му дейност? Има ли специални курсове, които се минават? Августин инструктира ли те в началото на вашата връзка или просто е нужно да бъдеш себе си?
– Прекрасното в това да вдъхновяваш е да го правиш несъзнателно, като не изневеряваш на себе си.
– Има ли случаи, когато не си доволна от някое негово стихотворение? Вдигаш ли му скандали, биеш ли го с тетрадката по главата, спираш ли да му готвиш? Изобщо, как реагираш?
– Търкам дяволито ръце, прегръщам го силно и го оставям да твори.
– Как се вдъхновявате един друг?
– Като котки от съседни балкони.