November 16, 2014

“На 18 съм. Майка ми е българка, баща ми е от Африка. От пет години съм в България, преди това живеех в Германия. Дойдох, за да уча – в момента съм в художествената гимназия и се занимавам с живопис. Тук е по-красиво, по-топло и по-приятно – хората имат повече свобода. В Германия всичко е по-подредено и досадно. Много досадно, всъщност. В България винаги ще има хора, които ще си кажат “той е дребен, той е черен”, но после веднага ще се пробват да се запознаят с мен. В Германия ще ме видят, няма да ме забележат въобще и ще подминат… Те са много студени хора, това им е основният проблем. Но са добри. Тук сме доста цинични. Честите обиди или трябва да ги игнорираш, или да се нервираш. Какво трябва да правиш в този живот? Или ще оцеляваш, ще живееш, ще се мъчиш за това, което трябва и искаш, или ще бъдеш жертва. Ако се чувствам жертва, трябва да стана психопат. Предпочитам да си живея живота и да не ми пука толкова много.”