October 22, 2014

“Емилия, на 40, с две големи деца – 16-годишната Маргарита и 15-годишният Явор. Предполагам, че не приличам на 40-годишна майка, защото често срещам изненадата в хората, с които се запознавам и разбират на колко съм всъщност. Част от тях сигурно са объркани от татуировките ми, а други – от благоприятното ми генно наследство.
Първата татуировка си я направих около 30-тата ми годишнина. Мисля, че разочаровах малко родителите си с нея, но от друга страна винаги са ме приемали и подкрепяли, така че някакси го преглътнаха и разбраха, че за мен е важно. Всяка една татуировка е свързана с важни и тежки моменти, през които съм минала и отразявах отношението ми към всичко, което ме заобикаля. Децата, от друга страна, като малки се дивяха на новите картинки, после започнаха разговорите “Може ли..кога…защо?’ Тези разговори с Маги и Явор продължават и до днес, междувременно се ползвам със статута на “яката майка” пред техните приятели. Не мисля, че техните родители, които не ме познават лично, мислят по същия начин.
За мен движението е живот. Не мога да стоя дълго на едно място и в една и съща ситуация. Обичам да пътувам, да гледам, мириша и чувствам нови места, да наблюдавам и да срещам нови хора. Излизането от контекста на познатото и удобното е това, което ме кара да се чувствам жива. Тогава се отваряш за света и случващото се в него. Никога не казвам “не мога”. “Не искам” е едно, а “не мога” – съвсем друго. Човек може да направи всичко, стига да помисли как и да започне. Маги и Явор са най-вълнуващото приключение в живота ми. Ако в първите години на майчинство, погълната от всекидневни грижи и рутината на израстването, многократно съм се чувствала обезличена и смъртно изтощена, въпреки това винаги съм се изумявала на факта колко интересни емоции, гледни точки и преживяване могат да ми носят. Да не говорим за това колко силна ме направиха тези две деца. Сега са две вселени, които всеки ден ми разкриват нещо ново, учат ме отново на чудеса и ме карат да им се възхищавам. Имам много силна връзка и с двамата. Щастлива съм, че говорим, че могат и не се страхуват да вербализират проблемите и чувствата си пред мен. Съвременното общуване е труден процес. Когато имаш деца и прекарваш достатъчно време с тях, се научаваш на приемане, търпимост и уважение – разбираш колко са важни комуникацията и компромисите.”