September 3, 2014

“Първо бяха кино прегледите през 60-те години, после с Мозайките през 80-те години, а сега правим документални филми, които за съжаление нямат много голямо разпространение, но поне веднъж ги пускат по националната телевизия. Сега направихме един за циганската махала в Кюстендил (“Хляб и зрелища”). Стана много сполучлив и е много хубаво българите да видят как живеят циганите, защото ние имаме еднитакива стандартни представи. Иначе София е най- хубава през август, защото няма много хора и е по-спокойно. Развива се постепенно, няма как. И в хората има голяма промяна – и за хубаво, и за лошо. Едно време бяхме много смотани, но от друга страна бяхме свикнали да живеем по-скромно. Сега много от енергията на хората отива за набавяне на стандарт. Скоро си купувах части за моята стара печка и магазинерката ми вика: – Завиждам ви. Завиждам ви, аз имах същата печка, чудесно си готвих, обаче мъжът ми се притесняваше както ще кажат хората и заради това си взехме една италианска, която отвътре е с вентилатор, няма отделно нагряване отгоре и отдолу и аз не мога да си готвя на нея. Само че принципа е “Какво ще кажат хората”. Който го интересува какво ще кажат хората, да блъска цял живот, за да има луксозни неща.”