September 3, 2014

– По време на социализма беше доста престижно да имаш закачена табела “Образцов дом” на входната врата. А и има изисквания- да имаш поддържана градина и двор, електричество, чист тротоар пред къщата, септична яма или отходна канализация ит.н. Какво представлява твоята представа за “Образцов дом”?
– Не знаех за тези изисквания, но тогава бях дете, отъде да знам… Съседите имаха такава табелка, ние не. И у тях ми се виждаше наистина по-подредено. Сега като се замисля, нашият двор беше широк, с цветя, а техният тесен калдаръмен коридор. Ама семейството ми нямаше нищо общо с Партията и беше ясно, че никога няма да имаме такава табелка. Представата ми за “Образцов дом” – детската ми представа е успех. Кореком. Важност. А в книгата това понятие е използвано в ироничен смисъл.
– Може ли да съществува “Образцов дом”? Не е ли някакво идеалистично, и същевременно лицемерно желание, прикритост, замитане на “трохите под килима”? Същността на човек и неговия дом може ли да бъдат “образцови”?
– Точно. Кой е образцов? И какво точно означава образцов? Самата дума произхожда от “образец” – шаблон, щампа, клише. Да си в правилата. Нали помниш по време на соца как всички изглеждаха еднакви, сиви, витрините на магазините, дрехите на хората, даже още по-рано, във времето, на което не съм свидетел е имало строг фейс контрол, наложен от системата – униформи, прически, рязали са “неправилните” коси, дължини на полата, знаеш, гледали сме такива филми.
– Книгата ти “Образцов дом” е на десет години. Какъв е новия прочит, който търсиш с филмовия си експеримент, както сама го определяш?
– Не претендирам за нов прочит. Написах още много книги през тези години, но “Образцов дом” си остана любимата на читателите. Нямам право да я променям. Единственото ново е какво се е случило с героините през това време. И то не е много по-различно. Мислих си за костюмите във филма, за интериорите – ами не са се променили нещата. Това са цели десет години, а всичко си стои на едно място. А наоколо – в държавата, нещата все повече се развалят. Живеенето ни се е скапало съвсем.
– Станахме ли повече “образцови” за толкова години? Или обратно?
– Де да знам. Май повече се затворихме в себе си.
– Героините ти постоянно говорят за Любовта, но тя отсъства. Как се живее с липсата на любов?
– Тя отсъства при тях, защото те не искат да влязат в образеца. Искат да четат книги, да знаят, да разговарят на различни теми. А както казва едната: “Аре да не знаеш всичко по всяка тема, аре да не си чела толкова много, важното е да гукаш и да се усмихваш”.
– Приятелството ли е единствения заместител на любовта? То ли прави отсъствието й по- поносимо?
– Вероятно. В случая на героините ми е така. Приятелството, иронията, самоиронията. И надеждата. Че някога ще я срещнат.
– Образите на жените във филма ти са свободни, мислещи, “модерни”. Страхуват ли се днешните мъже от такива жени?
– Ами аз като представител на този тип жени потвърждавам, че съм имала такива “сблъсъци”. Но с времето овладях ситуацията. Научих и съветите на героините ми. Да умееш да чуваш другия, а не само да искаш теб да те чуват и да не се интересуваш той какво мисли. Тя и любовта си е работа в екип. Ако си индивидуалист, нямаш големи шансове.
– Превръща ли се любовта от свобода в компромис? Не е ли компромиса в днешно време по- желан и възприемащ се за “образцов”, отколкото свободата?
– Ама много отвлечени въпроси задаваш. Какво е свободата? А компромисите – кой не ги прави, не само в любовта. Те са необходимост.
– Липсата на любов при героините ти повече тъга ли им носи или сили за търсенето й? Не се ли губим в прекалените детайли и подробности, съмненията, когато я търсим?
– Естествено, че се губим. Тия героини са бая загубени. Разкрачени между миналото и сегашното. Мартин Карбовски твърди, че никога няма да се оженят – цитирам: “Твърде много ирония има в тях, в другите жени няма.” Всъщност това е основният конфликт в “Образцов дом” – онези, останалите, нормалните, умеят да бъдат щастливи. А Юлия и Петя – умните, забавните, филмовите – не успяват да намерят щастието. Ама като гледам и не го търсят. Те са като старците от Мъпет шоу – само стоят, наблюдават и коментират.
– И последно- зад хумора и закачките, относно търсенето на Любовта прозира дълбок копнеж и необходимост да я намерим. Какво да я правим, когато я срещнем?
– “Знаем ли кога и как пристига точно любовта и как да я държим в ръце на 30?” – така се пее в песента “Образцов дом”, писана преди десет години, за първото издание на книгата. Виж, те не знаят как да я срещнат, ти за задържане питаш… Ако пък аз трябва да дам рецепта, не я знам. Импровизирам във всичко. Знам само, че единственото условие за Любовта да стои на едно място, е да я има. Ако я има, защо й е да бяга някъде другаде?
(“Образцов дом” на Ваня Щерева може да видите тук:http://bit.ly/1nHbAP8)