September 3, 2014

– Готвиш се за олимпийски квалификации. Триатлонът ли е твоят спорт?
– Да, разбира се. Това е най-забавното нещо, което съм правил досега. Изпитвам голямо удоволствие от този спорт, защото е динамичен, разнообразен, носи адреналин и приятна умора на финала. С него се чувствам жив и истински.
– Как се спря точно на него?
– Преди 4 години отидох на състезание по акватлон без подготовка по време на семейна почивка. Състезанието се провеждаше в съседно населено място. Отидохме да го гледаме, а аз реших и да участвам. За моя изненада финиширах на 200 метра пред останалите, взех златен медал и си казах, че това е моят спорт.
– Разкажи накратко какво представлява триатлонът?
– Комбинация от три спорта, които по време на състезание се преливат един в друг без почивка. Първо се плува, след което е колоездене, завършва се с бягане. Има и разновидности: акватлон – бягане, плуване, бягане; дуатлон- бягане, колоездене, бягане. Реално спортистите тренират три взаимно изключващи се спортни дисциплини, които развиват различни мускулни групи. Тялото трябва да бъде пригодено да превключва от едната в другата дисциплина за секунди.
– Калява ли те триатлонът?
– Разбира се, да се натоварваш с три вида спорт едновременно напълно калява тялото, а за да продължиш да тичаш след 20 километра колоездене ти трябва и воля, и много въздух.
– От колко време спортуваш?
– От тригодишен. Карах ски, на пет влязох в басейн, тренирал съм футбол, тенис на корт.
– А кой беше първият ти сериозен спорт?
– Спортът, в който започнах да участвам като активен състезател, е плуването. Искам специално да поздравя първия ми треньор по плуване Рени Дамянова, която много обичам и уважавам, както и на сегашния ми треньор Емил Стойнев.
– Убеди ме, че трябва да започна да спортувам.
– Естествено, че трябва да спортуваш. Ако не можеш да го правиш сам, съберете се група. Спортът върви ръка за ръка с общуването. Човекът е животно, има нужда да тича, да ловува, да е активен физически. Вече имаме прекалено много удобства, не се движим, а тялото има нужда точно от това – от движение, адреналин, хъс. Всичко това намираме в спорта.
– Имаш доста победи. Когато те помолих да гледаш “лошо” на снимките, все едно пред теб стои конкурент, започна да се смееш и каза, че се усмихваш, когато гледаш противниците си. Нужна ли е спортна злоба за победа или може да побеждаваш и по твоя усмихнат начин?
– За мен най-важното е да се радвам на живота. В спорта намирам забавление. Усмивката обезоръжава моите противници и ми доставя удовлетворение на финала, особено когато съм сред първите.
– Когато си легнеш вечер мечтаеш ли как ще спечелиш дадено състезание или купа?
– Естествено. Все пак съм на 16!
– Твоят спорт не е много популярен в България. Световната практика е състезателите по триатлон да се спонсорират индивидуално. Имаш ли спонсор или разчиташ единствено на финансовата подкрепа на родителите си?
– Не, нямам. Разчитам на помощта и подкрепата на семейството си. Моите родители купуват спортната ми екипировка, плащат таксите, спортните лагери и пътуванията ми по състезания. Радвам се, че са отдадени на мен, но се лишават от много неща, за да се развивам в спорта. В България спонсорират само известни имена. Младите спортисти имат огромна нужда от помощ. В държавите, в които триатлонът е развит, големи спортни фирми помагат на отборите и техните състезатели. Надявам се и в България един ден да е така.