September 3, 2014

– Как взе решение да си отвориш собствено ателие? С какво си се занимавала преди това?
– Решението го взех лесно. Това е нещо, което винаги съм искала да направя. Шия и рисувам от малка, започнах с дрехи на барбита, после с приятелки и съученички. Учила съм в художествена гимназия „текстил и тъкане“, след това моден дизайн. Започвайки работа в казино, продължавах да шия на колеги. След това дойде момент, в който ми възложиха изработването на униформите на цялата верига казина, в които работех. Справих се много добре и това беше момента, в който взех решение да отворя ателието. В началото работех и в казиното, и в ателието. Трябваше ми доста време да разбера, че така си губя времето и трябва да следвам мечтата си.
Първите няколко месеца бяха доста трудни – работех само с приятели и познати. Направих флаери, раздавах ги по офисите и магазините в района. Започнаха да ме намират клиенти за корекции и поръчки от съседни офиси, магазини и ателиета. Започнах да предлагам мои модели в няколко бутика, за мое голямо щастие се харесват и търсят. И така се появиха и индивидуалните поръчки с клиенти, който включват цялостен дизайн и изработка на дрехата.
– А извън финансовата част кое ти носи удоволетворение в работата?
– Собствен бизнес ми звучи малко мащабно, но съм доволна от това което правя, защото всяка моя идея която се ражда в главата ми минава през моите ръце. Което пък от една страна ми дава една финансова независимост, придружена с голямо напрежение.
– Кога не би се съобразила с желанието на клиент?
– Повечето от клиентите идват с идея, породена от тях, или с нещо видяно от някъде, но да се направи по определен начин, мислейки, че съм вълшебница, ако може роклята да се облича само с поглед. Отказвам на желания в стил коледна елха или извънземното, освен ако не е с театрална цел. За мое щастие тези клиенти са малко и успявам до голяма степен да си наложа мнението така, че роклята да добие визията за повода си.
Индивидуалните поръчки ме изпълват с радост и удовлетворение. Когато някой си тръгне усмихнат и доволен с новата си рокля, това ме зарежда и изпълва с желание за нови начинания.
– Освен шивач си и дизайнер на дрехи. Как си представяш развитието на дейността си?
– В представите си виждам ателието да се развие в магазин и ателие Полина Петрова с мой дизайнерски дрехи, който да продължават да се харесват.
– Кои са основните трудности в този вид бизнес?
– Основните трудности са свързани с липсата на лично време. Работата с клиенти е доста обземаща и трудна, удовлетворяването и желанието на всеки клиент и спазването на сроковете за изпълнение са важни за мен, а времето почти никога не ми е достатъчно.
– Аз съм мъж, но ако реша да ушия рокля за някоя приятелка или за себе си какво ще ме посъветваш – да го направя сам или да дойда при теб?
– Да дойдеш при мен . Ако ще правя рокля на твоя приятелка, първо трябва да й вземеш размери (ама всички), след това да ме подпомогнеш като ми изясниш повода и предпочитания от теб цвят. Без да се видя и поговоря с нея, трудно ще направя нещо, което да й хареса на 100%, но бих приела това предизвикателство. Ако пък държиш ти да се включиш, ще ти дам игла и конец… и започвай. Шегувам се, но личният контакт е изключително важен за изпълнението на един модел.